ПОСЛЕДЕН ЗОВ
Не съм пристанище за твоя гняв,
за недоволството ти пристан.
Усещането твое,че винаги си прав
отдалечава ме полека.Виж сам.
На бурите във теб не им ли писна
да вилнеят и да поразяват?
От тях в мен дъжд все плиска.
Вече чувствата се уморяват.
На чайка се превръщам,
търся други тихи брегове.
Ту отлитам, ту се връщам. ...