Последен зов
ПОСЛЕДЕН ЗОВ
Не съм пристанище за твоя гняв,
за недоволството ти пристан.
Усещането твое,че винаги си прав
отдалечава ме полека.Виж сам.
На бурите във теб не им ли писна
да вилнеят и да поразяват?
От тях в мен дъжд все плиска.
Вече чувствата се уморяват.
На чайка се превръщам,
търся други тихи брегове.
Ту отлитам, ту се връщам.
Не заспивам от умора с часове.
От мен се ронят като пясък
обич и доверие в твоето море,
с последен и безмълвен крясък
душата моя твоята зове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
