iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
89 1189
1 нояб. 2008 г., 16:39

Последен зов 

  Поэзия
773 0 8



ПОСЛЕДЕН ЗОВ

 

Не съм пристанище за твоя гняв,

за недоволството ти пристан.

Усещането твое,че винаги си прав

отдалечава ме полека.Виж сам.

 

На бурите във теб не им ли писна

да вилнеят и да поразяват?

От тях в мен дъжд все плиска.

Вече чувствата се уморяват.

 

На чайка се превръщам,

търся  други тихи брегове.

Ту отлитам, ту се връщам.

Не заспивам от умора с часове.

 

От мен се ронят като пясък

обич и доверие в твоето море,

с последен и безмълвен крясък

душата моя твоята зове.

 

 

© Илиана Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??