Последиците от завистта
Някога завиждахме на вълните,
които спокойно, свободно живеят,
и грубо си вземат цените
от бреговете, които залеят.
Завиждахме ние на небето,
на облаците - знак на свобода,
сравнявахме ги със сърцето
и със силата на любовта.
Завиждахме ние на земята,
която от себе си ни възроди,
омърсихме от завист тревата
и дървото, което ни следи.
Убихме ние неговите листа,
на това, което нарекохме живот.
И плащаме таксата на завистта,
която изправи ни пред този брод..
И объркани чудим се сега,
как богатството си ние да върнем,
но как да победим смъртта,
как загубеното да прегърнем?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Няма значение Todos los derechos reservados
