24 мар. 2008 г., 20:01

Последиците от завистта 

  Поэзия » Другая
849 0 3

Някога завиждахме на вълните,
които спокойно, свободно живеят,
и грубо си вземат цените
от бреговете, които залеят.

 

Завиждахме ние на небето,
на облаците - знак на свобода,
сравнявахме ги със сърцето
и със силата на любовта.

 

Завиждахме ние на земята,
която от себе си ни възроди,
омърсихме от завист тревата
и дървото, което ни следи.

 

Убихме ние неговите листа,
на това, което нарекохме живот.
И плащаме таксата на завистта,
която изправи ни пред този брод..

 

И объркани чудим се сега,
как богатството си ние да върнем,
но как да победим смъртта,
как загубеното да прегърнем?

© Няма значение Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??