Последиците от завистта
Някога завиждахме на вълните,
които спокойно, свободно живеят,
и грубо си вземат цените
от бреговете, които залеят.
Завиждахме ние на небето,
на облаците - знак на свобода,
сравнявахме ги със сърцето
и със силата на любовта.
Завиждахме ние на земята,
която от себе си ни възроди,
омърсихме от завист тревата
и дървото, което ни следи.
Убихме ние неговите листа,
на това, което нарекохме живот.
И плащаме таксата на завистта,
която изправи ни пред този брод..
И объркани чудим се сега,
как богатството си ние да върнем,
но как да победим смъртта,
как загубеното да прегърнем?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма значение Всички права запазени
