9 abr 2023, 12:05

Последна чергарска мечта

  Poesía
809 0 3

Циганка млъкна, ужасната участ разбрала,

че детето ѝ мило почина от болест зловеща.

Рев взриви като ударна бомба спонтанно квартала,

който своите траурни мъки безръко посреща.
 

На леглото лежи. Труп. Роднини се реят до него.

Куп човеци заливат квартала с море от тъга.

Спи детето – не диша. Съдбата коварна отне го.

Някой бързо извива от мъчната гледка глава.
 

В пресушената майчина гръд се взривяват планети

от чергарска любов и вселенски несрѐти в нощта.

Тя милее, че в стаята негова утре душата ще свети.

Как се казва на някоя майка, че идва в дома ѝ смъртта?
 

Някой вдигна чевръсто високо в небето ковчега.

Близо пее нещастно последна чергарска мечта –

той обича жена и дечица красиви притичват до него.

Имат дом – къща с двор и засети в земята цветя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....