Циганка млъкна, ужасната участ разбрала,
че детето ѝ мило почина от болест зловеща.
Рев взриви като ударна бомба спонтанно квартала,
който своите траурни мъки безръко посреща.
На леглото лежи. Труп. Роднини се реят до него.
Куп човеци заливат квартала с море от тъга.
Спи детето – не диша. Съдбата коварна отне го.
Някой бързо извива от мъчната гледка глава.
В пресушената майчина гръд се взривяват планети
от чергарска любов и вселенски несрѐти в нощта.
Тя милее, че в стаята негова утре душата ще свети.
Как се казва на някоя майка, че идва в дома ѝ смъртта? ...