9.04.2023 г., 12:05

Последна чергарска мечта

806 0 3

Циганка млъкна, ужасната участ разбрала,

че детето ѝ мило почина от болест зловеща.

Рев взриви като ударна бомба спонтанно квартала,

който своите траурни мъки безръко посреща.
 

На леглото лежи. Труп. Роднини се реят до него.

Куп човеци заливат квартала с море от тъга.

Спи детето – не диша. Съдбата коварна отне го.

Някой бързо извива от мъчната гледка глава.
 

В пресушената майчина гръд се взривяват планети

от чергарска любов и вселенски несрѐти в нощта.

Тя милее, че в стаята негова утре душата ще свети.

Как се казва на някоя майка, че идва в дома ѝ смъртта?
 

Някой вдигна чевръсто високо в небето ковчега.

Близо пее нещастно последна чергарска мечта –

той обича жена и дечица красиви притичват до него.

Имат дом – къща с двор и засети в земята цветя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...