9.04.2023 г., 12:05

Последна чергарска мечта

826 0 3

Циганка млъкна, ужасната участ разбрала,

че детето ѝ мило почина от болест зловеща.

Рев взриви като ударна бомба спонтанно квартала,

който своите траурни мъки безръко посреща.
 

На леглото лежи. Труп. Роднини се реят до него.

Куп човеци заливат квартала с море от тъга.

Спи детето – не диша. Съдбата коварна отне го.

Някой бързо извива от мъчната гледка глава.
 

В пресушената майчина гръд се взривяват планети

от чергарска любов и вселенски несрѐти в нощта.

Тя милее, че в стаята негова утре душата ще свети.

Как се казва на някоя майка, че идва в дома ѝ смъртта?
 

Някой вдигна чевръсто високо в небето ковчега.

Близо пее нещастно последна чергарска мечта –

той обича жена и дечица красиви притичват до него.

Имат дом – къща с двор и засети в земята цветя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...