21 jun 2008, 19:49

Последна изповед

  Poesía » Otra
880 0 4
ПОСЛЕДНА ИЗПОВЕД

Отивам си вече от този свят
тъй много прегрешил.
Отивам си все още млад,
но много преживял през през тез години.
Щастлив съм днес,
че утре няма да ме има.
Живях достатъчно в мръсен свят,
живях и не мислих аз за края.
И не исках и да зная,
че някога ще дойде той.
Но ето, че дойде, и то навреме -
дни преди да съм се разорил.
И сега в самия край
бих искал да ви кажа всичко...
Не ще успея, знам това
в мига преди да си отида.
Бих искал този миг да изживея
и да си отида с усмивка на уста.
Ще каже някой в утрешния ден:
"Не беше той добър човек!"
Но аз не ще му се разсърдя -
нали мен вече няма да ме има.
А утре слънцето ще грее силно,
ще бъде топло, птиците ще пеят...
Какво от това? Мен  утре няма да ме има -
от днес нататък всичко ми е безразлично.
Е, хайде, останете си със здраве,
че трябва вече да вървя!
Усещам, идва моят сетен час,
а аз безсилен съм пред него.
Последно "сбогом" само ще ви кажа
и тръгвам. Вече ми е време!
Прощавайте и ме помнете...
Ще ви чакам аз там нейде в небесата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Надявам се, че вече си преживял това си настроение и няма да прочета нещо подобно-някак не ти отива да пишеш стихове в такова минорно настроение,....макар че не те познавам ти го казвам ...!Усмихни се и бъди оптимист!
  • Но ето, че дойде, и то навреме -
    дни преди да съм се разорил.

    Ама моля те, това не е причина!
    Така да кажеш на лирическия, чу ли?
    Пък ти... айде, остани си със здраве!
  • Аааа, не така! Къде си се разбързал?!
  • Не би понесъл своята вина, че утре ще те няма!!!Остани!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...