Последният допир и последната милувка помня,
последният шепот и погледа на сбогом студен.
Помня ги, те в мене тихо нощем палят,
гонят последните мисли и погледа овъглен.
И последната ласка и думите на сбогом помня,
умисления поглед и тишината в мрака студен.
В очите ми и последната ласка полека догаря,
догаря и последната капка обич в мен.
Душата ми като кораб без платна ще плава,
бурните вълни ще бъдат ласката за мен,
а морето кротко сълзите ще прикрива,
ще дирят чужди думи и ласки очите в мен.
На листа и последната точка поставих,
в душата ми вече няма място за любов,
ах, дали убедих себе си, че те забравих,
за тебе беше последната капка обич в мен.
© Атанаска Чочкова Todos los derechos reservados