5 sept 2007, 11:05

Последна молба

  Poesía
1.2K 0 2
Ах, ела, ах, ела, смърт,
загърни ме във мрачен покров.
Ах, елмаз, ах, елмаз твърд
е сърцето на моята любов.

Ковчегът ми със черна пръст
покрийте вие
и мястото шумакът гъст
да скрие.

Дажe цвят, даже цвят ням
да не казва къде съм зарит.
Даже брат, даже брат сам
да не сяда до надпис изтрит.

И спомен вече отзвучал
да не събужда
в сърцата влюбени
печал без нужда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...