Sep 5, 2007, 11:05 AM

Последна молба

  Poetry
1.2K 0 2
Ах, ела, ах, ела, смърт,
загърни ме във мрачен покров.
Ах, елмаз, ах, елмаз твърд
е сърцето на моята любов.

Ковчегът ми със черна пръст
покрийте вие
и мястото шумакът гъст
да скрие.

Дажe цвят, даже цвят ням
да не казва къде съм зарит.
Даже брат, даже брат сам
да не сяда до надпис изтрит.

И спомен вече отзвучал
да не събужда
в сърцата влюбени
печал без нужда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...