22 nov 2007, 11:49

Последна надежда

  Poesía
886 0 2
Една-единствена сълза се стича в нощта.
Една душа, обгърната от самота...
Една личност, превърнала се в развалина,
живее в свят, изпълнен с омраза и тъга;
сама, протегнала безпомощно ръка,
търсейки капка топлина,
като самотната сияеща луна.
Безуспешни опити да върне съня,
безуспешни опити да избяга от реалността.
Крепи я само мисълта,
че един ден ще открие любовта.
Надява се това да не е една илюзия,
защото тогава ще настъпи краят,
ще остане без душа, ще потъне в ада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогателен стих. Съкровен.
    С обич.
  • "Крепи я само мисълта,
    че един ден ще открие любовта." - Любов има за всеки!

    Много трогващ стих, прекрасен!6+

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...