Една-единствена сълза се стича в нощта.
Една душа, обгърната от самота...
Една личност, превърнала се в развалина,
живее в свят, изпълнен с омраза и тъга;
сама, протегнала безпомощно ръка,
търсейки капка топлина,
като самотната сияеща луна.
Безуспешни опити да върне съня,
безуспешни опити да избяга от реалността.
Крепи я само мисълта,
че един ден ще открие любовта.
Надява се това да не е една илюзия, ...