Nov 22, 2007, 11:49 AM

Последна надежда

  Poetry
882 0 2
Една-единствена сълза се стича в нощта.
Една душа, обгърната от самота...
Една личност, превърнала се в развалина,
живее в свят, изпълнен с омраза и тъга;
сама, протегнала безпомощно ръка,
търсейки капка топлина,
като самотната сияеща луна.
Безуспешни опити да върне съня,
безуспешни опити да избяга от реалността.
Крепи я само мисълта,
че един ден ще открие любовта.
Надява се това да не е една илюзия,
защото тогава ще настъпи краят,
ще остане без душа, ще потъне в ада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трогателен стих. Съкровен.
    С обич.
  • "Крепи я само мисълта,
    че един ден ще открие любовта." - Любов има за всеки!

    Много трогващ стих, прекрасен!6+

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...