Последна надежда

Nov 22, 2007, 11:49 AM

Poetry

672 0 2

Една-единствена сълза се стича в нощта.
Една душа, обгърната от самота...
Една личност, превърнала се в развалина,
живее в свят, изпълнен с омраза и тъга;
сама, протегнала безпомощно ръка,
търсейки капка топлина,
като самотната сияеща луна.
Безуспешни опити да върне съня,
безуспешни опити да избяга от реалността.
Крепи я само мисълта,
че един ден ще открие любовта.
Надява се това да не е една илюзия,
защото тогава ще настъпи краят,
ще остане без душа, ще потъне в ада.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-22T12:48:04+02:00

Трогателен стих. Съкровен.
С обич.
3y3ka (Зузка)

2007-11-22T12:11:15+02:00

"Крепи я само мисълта,
че един ден ще открие любовта." - Любов има за всеки!

Много трогващ стих, прекрасен!6+