28 ene 2007, 13:13

Последна Обич

  Poesía
876 0 4
Стига вече пепел във очите, стига вечна болка във сърцето,
няма да се скитам повече сред раздиращи надежди и мечти.
Не желая да се влача вече в този свят,сред смях и тишина.
И днес денят ще вехне, но аз ще го прегърна за последно.
ридаейки с онези кървави сълзи, които ме правеха различен.

Един последен танц на лунна светлина,в нощ на вечна топлина
една последна, единствена прегръдка, която във себе си ще нося,
едно истинско сърце, което след края ми ще тупти във ден и нощ,
за мен спомена ще пази, вечен, знаещ цената за Пътя на Сърцето.
И ти плати я над студеното ми тяло, една единствена "истинска Сълза".

Няма път назад, когато напускащ с усмивка ти деня и светлината.
Няма дума, която да те задържи за миг дори в един свят на болка и омраза.
Няма сила вече във душата, няма път пред нея, освен този на вечната тъма.
Но има днес поне една утеха когато рухвам със смях гърдите раздиращ
и това е, че те има днес, облегната на мен и в тиха близост ще прошепна....
"Обичам те...Завинаги..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да...Нявярно,но има само една Истина.Болката е нещо повече от вечност,а реалност-тази на Сърцето.Няма да познаеш истинското щастие,без извървиш пътя на истинската болка.Но имаш моята ръка!!!
  • Май ще вървя по твоя път!
  • Благодаря ти... но целия ми живот е само болка и празнота.Останаха ми само стиховете и силата да помагам на другите.Нека страдам аз,но не и другите.Желая ти само Светлина и щастие.
  • Много хубаво!!!
    Пишеш едно такова ... дълбоко ... което е хубаво, разбира се!!!
    Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...