Последна Обич
Стига вече пепел във очите, стига вечна болка във сърцето,
няма да се скитам повече сред раздиращи надежди и мечти.
Не желая да се влача вече в този свят,сред смях и тишина.
И днес денят ще вехне, но аз ще го прегърна за последно.
ридаейки с онези кървави сълзи, които ме правеха различен.
Един последен танц на лунна светлина,в нощ на вечна топлина
една последна, единствена прегръдка, която във себе си ще нося,
едно истинско сърце, което след края ми ще тупти във ден и нощ,
за мен спомена ще пази, вечен, знаещ цената за Пътя на Сърцето.
И ти плати я над студеното ми тяло, една единствена "истинска Сълза".
Няма път назад, когато напускащ с усмивка ти деня и светлината.
Няма дума, която да те задържи за миг дори в един свят на болка и омраза.
Няма сила вече във душата, няма път пред нея, освен този на вечната тъма.
Но има днес поне една утеха когато рухвам със смях гърдите раздиращ
и това е, че те има днес, облегната на мен и в тиха близост ще прошепна....
"Обичам те...Завинаги..."
няма да се скитам повече сред раздиращи надежди и мечти.
Не желая да се влача вече в този свят,сред смях и тишина.
И днес денят ще вехне, но аз ще го прегърна за последно.
ридаейки с онези кървави сълзи, които ме правеха различен.
Един последен танц на лунна светлина,в нощ на вечна топлина
една последна, единствена прегръдка, която във себе си ще нося,
едно истинско сърце, което след края ми ще тупти във ден и нощ,
за мен спомена ще пази, вечен, знаещ цената за Пътя на Сърцето.
И ти плати я над студеното ми тяло, една единствена "истинска Сълза".
Няма път назад, когато напускащ с усмивка ти деня и светлината.
Няма дума, която да те задържи за миг дори в един свят на болка и омраза.
Няма сила вече във душата, няма път пред нея, освен този на вечната тъма.
Но има днес поне една утеха когато рухвам със смях гърдите раздиращ
и това е, че те има днес, облегната на мен и в тиха близост ще прошепна....
"Обичам те...Завинаги..."
© Пламен Йовчев All rights reserved.
