19 nov 2024, 10:24

Последна песен

461 0 0

"Последна песен"

 

Недей тъгува ти за мен,

поех по пътища безкрайни.

Но с теб ще бъда, знай, докрай,

докато спомени времето не изтрие с печалния си край.

 

Спомените наши, всеки миг видян,

живи ще останат, макар животът да е свиреп и стран.

Не ме забравяй – ще ти шепна тихо.

 

Щом цвете в пъстри багри разцъфти,

душата ми в него тихо ще трепти.

Щом след буря лъч заблести,

знай, че аз съм с теб в тези дни.

 

Уморена, като птица в мъгла,

над бури и вихри летя в самота.

В море от мъка често потъвам,

като снежинка в ръка на дете се топя и изчезвам без глас, без лице.

 

Очите ми – пресъхнал извор забравен

няма сълза, ни зов за човек, 

ни капка живот останал.

Изморих се хора да чета,

език незнаен, все чета и недочитам. 

 

И косите си започнах да броя, какъв сизифов труд. А стените, ах тези 

четири стени какви истории разказват. Допри ухо до тях и чуй как крещят с цяло гърло. 

 

Тя гледа тихо и чака, но не ще се сломя,

срещу съдбата аз пак ще стоя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ivayana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...