"Последна песен"

Недей тъгува ти за мен,

поех по пътища безкрайни.

Но с теб ще бъда, знай, докрай,

докато спомени времето не изтрие с печалния си край.

Спомените наши, всеки миг видян,

живи ще останат, макар животът да е свиреп и стран.

Не ме забравяй – ще ти шепна тихо.

Щом цвете в пъстри багри разцъфти,

душата ми в него тихо ще трепти.

Щом след буря лъч заблести,

знай, че аз съм с теб в тези дни.

Уморена, като птица в мъгла,

над бури и вихри летя в самота.

В море от мъка често потъвам,

като снежинка в ръка на дете се топя и изчезвам без глас, без лице.

Очите ми – пресъхнал извор забравен

няма сълза, ни зов за човек, 

ни капка живот останал.

Изморих се хора да чета,

език незнаен, все чета и недочитам. 

И косите си започнах да броя, какъв сизифов труд. А стените, ах тези 

четири стени какви истории разказват. Допри ухо до тях и чуй как крещят с цяло гърло. 

Тя гледа тихо и чака, но не ще се сломя,

срещу съдбата аз пак ще стоя.