28 mar 2014, 14:03

Последна роля

  Poesía
933 2 12

/посветено на датата 27 март - Международния ден на театъра/

И ето - падна тежката завеса
и сложи край на тази постановка.
Захвърли уморената принцеса
на пода прашен златната пантофка.
Като мечти несбъднати угаснаха
една след друга светлините тихо...
Неканена Тъга заръкопляска
и от очите заваляха стихове.
Направиха от спомени одеяло,
(единия да я стопли май успя),
но другият държеше огледало...
Да се погледне в него не посмя.
Разказваха... за пролетта навън,
за любовта на щъркелите вечна,
а после се превърнаха във сън
в една страна за хората далечна...

... И чак когато рано сутринта
пристигнаха да подменят декора,
сред купчина увехнали цветя
видяха я...
В най-тъжната ù роля.


Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...