Последна роля
/посветено на датата 27 март - Международния ден на театъра/
И ето - падна тежката завеса
и сложи край на тази постановка.
Захвърли уморената принцеса
на пода прашен златната пантофка.
Като мечти несбъднати угаснаха
една след друга светлините тихо...
Неканена Тъга заръкопляска
и от очите заваляха стихове.
Направиха от спомени одеяло,
(единия да я стопли май успя),
но другият държеше огледало...
Да се погледне в него не посмя.
Разказваха... за пролетта навън,
за любовта на щъркелите вечна,
а после се превърнаха във сън
в една страна за хората далечна...
... И чак когато рано сутринта
пристигнаха да подменят декора,
сред купчина увехнали цветя
видяха я...
В най-тъжната ù роля.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
