6 ene 2013, 15:23

Последна среща

669 0 4

Отново влязох във кафето,

за среща в нашето кафе,

а ти стоеше в сепарето,

потриваше от студ ръце.

 

"Е, тук съм вече, усмихни се,

за мене чай, за теб коняк!

Я виж, навънка свечери се,

а ние сме на топло пак!"

 

Ръка протягам да те стигна,

така ми липсваш нощ и ден!

Сълзите стискам, без да мигна,

със мислите за теб и мен!

 

Май твърде много време мина,

от тези срещи ме боли,

но днес душата те проклина,

щом тръгна си и ти тръгни!

 

Със моя спомен бях на среща,

последна среща бе за нас.

Подадох му ръка гореща

и пожелах на добър час!

 

Нощта навън пак беше звездна,

през рамо го погледнах аз.

Стопи се той, за миг изчезна,

"Прости!" - прошепнах му без глас.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах стиха.....!!!
  • Успех през новата година, все така чувствена поезия да четем !
  • Мъка понесена с достойнство. Какво по-ценно от култура в отношенията?! Поздравления!
  • Тъжно! Разделите са винаги трудни. Много добре си изразила чувствата си!
    Харесва ми!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...