Jan 6, 2013, 3:23 PM

Последна среща

  Poetry » Love
665 0 4

Отново влязох във кафето,

за среща в нашето кафе,

а ти стоеше в сепарето,

потриваше от студ ръце.

 

"Е, тук съм вече, усмихни се,

за мене чай, за теб коняк!

Я виж, навънка свечери се,

а ние сме на топло пак!"

 

Ръка протягам да те стигна,

така ми липсваш нощ и ден!

Сълзите стискам, без да мигна,

със мислите за теб и мен!

 

Май твърде много време мина,

от тези срещи ме боли,

но днес душата те проклина,

щом тръгна си и ти тръгни!

 

Със моя спомен бях на среща,

последна среща бе за нас.

Подадох му ръка гореща

и пожелах на добър час!

 

Нощта навън пак беше звездна,

през рамо го погледнах аз.

Стопи се той, за миг изчезна,

"Прости!" - прошепнах му без глас.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах стиха.....!!!
  • Успех през новата година, все така чувствена поезия да четем !
  • Мъка понесена с достойнство. Какво по-ценно от култура в отношенията?! Поздравления!
  • Тъжно! Разделите са винаги трудни. Много добре си изразила чувствата си!
    Харесва ми!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...