Последна среща
Отново влязох във кафето,
за среща в нашето кафе,
а ти стоеше в сепарето,
потриваше от студ ръце.
"Е, тук съм вече, усмихни се,
за мене чай, за теб коняк!
Я виж, навънка свечери се,
а ние сме на топло пак!"
Ръка протягам да те стигна,
така ми липсваш нощ и ден!
Сълзите стискам, без да мигна,
със мислите за теб и мен!
Май твърде много време мина,
от тези срещи ме боли,
но днес душата те проклина,
щом тръгна си и ти тръгни!
Със моя спомен бях на среща,
последна среща бе за нас.
Подадох му ръка гореща
и пожелах на добър час!
Нощта навън пак беше звездна,
през рамо го погледнах аз.
Стопи се той, за миг изчезна,
"Прости!" - прошепнах му без глас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
