3 ago 2007, 11:05

Последна вечер

  Poesía
916 0 2
Звъниш ми днес и на среща
ме каниш някъде към шест.
С мил глас в тишината
ми казваш фразата позната.
Целувка по устните в замяна,
но усещам в тебе някаква промяна.

И тръгваме към мястото ни старо
и сякаш времето ни някак е повлияло.
Аз мълча и ти.
Това ли е последната ни вечер, ми кажи?

А ти смутено вдигаш рамене
и те усещам, че друга има
в твоето сърце.
Не казваш нищо, но защо нима
между нас не е било?

Кажи, не ме ли целуваше така
и прегръщаше в нощта,
както мъж с любов прегръща
своята жена.

Но явно друга има, а в любовта
не е възможно да са трима.
Обичаш ли я, ми кажи?
Погледни ме в очите и не ме лъжи!

А ти поклащаш уверено глава,
всичко свърши до тук с любовта.

И вече вечерта изтича и това питие
сърцето ми разсича, че те губя, знам
и любовта ни с теб остава там.

И последната искра на цигарата
угасва, а обичта ни  в пепелта
прераства.
Минутите изтичат като пясък,
а в мене се наддава крясък.

Жестоко ме боли, но последната ни вечер
свърши и тръгваш ти.

Тръгваме като за последно двама,
но от утре за мен животът ми ще бъде - Драма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще има още обич ,не тъжи ,прости му и с усмивка продължи...Светулка си и няма да угаснеш
  • Преживян стих!Винаги имай надежда,че нещо хубаво ще ти се случи занапред!Не губи вяра!Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...