3 авг. 2007 г., 11:05

Последна вечер

917 0 2
Звъниш ми днес и на среща
ме каниш някъде към шест.
С мил глас в тишината
ми казваш фразата позната.
Целувка по устните в замяна,
но усещам в тебе някаква промяна.

И тръгваме към мястото ни старо
и сякаш времето ни някак е повлияло.
Аз мълча и ти.
Това ли е последната ни вечер, ми кажи?

А ти смутено вдигаш рамене
и те усещам, че друга има
в твоето сърце.
Не казваш нищо, но защо нима
между нас не е било?

Кажи, не ме ли целуваше така
и прегръщаше в нощта,
както мъж с любов прегръща
своята жена.

Но явно друга има, а в любовта
не е възможно да са трима.
Обичаш ли я, ми кажи?
Погледни ме в очите и не ме лъжи!

А ти поклащаш уверено глава,
всичко свърши до тук с любовта.

И вече вечерта изтича и това питие
сърцето ми разсича, че те губя, знам
и любовта ни с теб остава там.

И последната искра на цигарата
угасва, а обичта ни  в пепелта
прераства.
Минутите изтичат като пясък,
а в мене се наддава крясък.

Жестоко ме боли, но последната ни вечер
свърши и тръгваш ти.

Тръгваме като за последно двама,
но от утре за мен животът ми ще бъде - Драма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще има още обич ,не тъжи ,прости му и с усмивка продължи...Светулка си и няма да угаснеш
  • Преживян стих!Винаги имай надежда,че нещо хубаво ще ти се случи занапред!Не губи вяра!Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...