Последна вечер
ме каниш някъде към шест.
С мил глас в тишината
ми казваш фразата позната.
Целувка по устните в замяна,
но усещам в тебе някаква промяна.
И тръгваме към мястото ни старо
и сякаш времето ни някак е повлияло.
Аз мълча и ти.
Това ли е последната ни вечер, ми кажи?
А ти смутено вдигаш рамене
и те усещам, че друга има
в твоето сърце.
Не казваш нищо, но защо нима
между нас не е било?
Кажи, не ме ли целуваше така
и прегръщаше в нощта,
както мъж с любов прегръща
своята жена.
Но явно друга има, а в любовта
не е възможно да са трима.
Обичаш ли я, ми кажи?
Погледни ме в очите и не ме лъжи!
А ти поклащаш уверено глава,
всичко свърши до тук с любовта.
И вече вечерта изтича и това питие
сърцето ми разсича, че те губя, знам
и любовта ни с теб остава там.
И последната искра на цигарата
угасва, а обичта ни в пепелта
прераства.
Минутите изтичат като пясък,
а в мене се наддава крясък.
Жестоко ме боли, но последната ни вечер
свърши и тръгваш ти.
Тръгваме като за последно двама,
но от утре за мен животът ми ще бъде - Драма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Иванова Все права защищены