Последна въздишка 

От него лъха старост в старостта му.

Кожата - изгнила, миризлива.

Мозъкът му вече остарял,

но за младо фантазира.

Вижда се как стои в църква.

Поп стои до него с библия.

Не разбира, само мътно -

гледа тъпо, гледа вяло.

Красивата невеста в бяло,

смъртта днес го навестила.

Стройна, ледена, красива.

Подава му в ръката  пръстен.

Усмихва му се мило, мило,

а после... го прекръства.

Последен удар на сърцето.

Въздишка, също пак  последна. 

С отправен поглед към небето.

Застива в миг лицето... спира сърцето.  

                                      Банкя  26 05 2006г