21 июн. 2011 г., 14:51

Последна въздишка  

542 0 0

                                                      Последна въздишка 

От него лъха старост в старостта му.

Кожата - изгнила, миризлива.

Мозъкът му вече остарял,

но за младо фантазира.

Вижда се как стои в църква.

Поп стои до него с библия.

Не разбира, само мътно -

гледа тъпо, гледа вяло.

Красивата невеста в бяло,

смъртта днес го навестила.

Стройна, ледена, красива.

Подава му в ръката  пръстен.

Усмихва му се мило, мило,

а после... го прекръства.

Последен удар на сърцето.

Въздишка, също пак  последна. 

 

С отправен поглед към небето.

Застива в миг лицето... спира сърцето.  

 

 

 

 

 

 

 

                                      Банкя  26 05 2006г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Луиза Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...