Последна въздишка
От него лъха старост в старостта му.
Кожата - изгнила, миризлива.
Мозъкът му вече остарял,
но за младо фантазира.
Вижда се как стои в църква.
Поп стои до него с библия.
Не разбира, само мътно -
гледа тъпо, гледа вяло.
Красивата невеста в бяло,
смъртта днес го навестила.
Стройна, ледена, красива.
Подава му в ръката пръстен.
Усмихва му се мило, мило,
а после... го прекръства.
Последен удар на сърцето.
Въздишка, също пак последна.
С отправен поглед към небето.
Застива в миг лицето... спира сърцето.
Банкя 26 05 2006г
© Луиза Маринова Всички права запазени