voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
16 sept 2013, 19:06

Последната чаша

985 0 16

След последната чаша ще дойде при теб -

чак до нокът пиян и възбуден.

И повярвала в миг, че от мен го крадеш,

ще очакваш и своето чудо.


Чудесата са тук - в моя свят незлобив,

 дето първи снежинки се ронят...

 Ще се върне среднощ, изтрезнял може би,

 ще си легне до мене виновен.


Ще дочакам аз първия лъч светлина,

без да мигна, без дума да кажа.

А денят ще нарами и тази вина

и с мълчание ще ни накаже.

 

Колко мъка се трупа в пътеката наша,

знае само последната чаша.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0