Sep 16, 2013, 7:06 PM

Последната чаша 

  Poetry » Love
763 0 16

След последната чаша ще дойде при теб -

чак до нокът пиян и възбуден.

И повярвала в миг, че от мен го крадеш,

ще очакваш и своето чудо.


Чудесата са тук - в моя свят незлобив,

 дето първи снежинки се ронят...

 Ще се върне среднощ, изтрезнял може би,

 ще си легне до мене виновен.


Ще дочакам аз първия лъч светлина,

без да мигна, без дума да кажа.

А денят ще нарами и тази вина

и с мълчание ще ни накаже.

 

Колко мъка се трупа в пътеката наша,

знае само последната чаша.
 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??