Последната чаша
След последната чаша ще дойде при теб -
чак до нокът пиян и възбуден.
И повярвала в миг, че от мен го крадеш,
ще очакваш и своето чудо.
Чудесата са тук - в моя свят незлобив,
дето първи снежинки се ронят...
Ще се върне среднощ, изтрезнял може би,
ще си легне до мене виновен.
Ще дочакам аз първия лъч светлина,
без да мигна, без дума да кажа.
А денят ще нарами и тази вина
и с мълчание ще ни накаже.
Колко мъка се трупа в пътеката наша,
знае само последната чаша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
