Последната глътка въздух
Какви безумни цветове!
Небето – бяла стъкленица,
в която блъска със криле
пленена, непозната птица.
След миг денят ще се взриви.
Аз дишам ли? Или съм въздух?
Сирени вият отстрани.
В плача им раздробен ли хлътвам?
Не знам къде съм. И защо.
Кога дошъл съм. Откъде съм.
В зениците ми сви гнездо
невидим дух. И ме обсеби.
Плени ме с тъничка игла,
но с нея ще разкъсам здрача,
ще срина жълтата мъгла.
Защото мама тихо плаче.
Стихотворението е отличено с първа награда в проведения конкурс "Изкуство против дрогата"
https://www.burgas.bg/bg/novini/chitalishte-lyuben-karavelov-1940-burgas-obyavi-nagradenite-uchastnitsi-v-h-mezhdunaroden-literaturen-konkurs-izkustvo-protiv-drogata?fbclid=IwAR0vykjI05zou6SM2CeY0ULqTwQoHzGneI9Kx_qEdjiJNtAamsR445qtBoA
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слави Тодоров Todos los derechos reservados
