Jun 4, 2021, 12:17 PM

Последната глътка въздух 

  Poetry » Civilian
956 9 14

Какви безумни цветове!

Небето – бяла стъкленица,

в която блъска със криле

пленена, непозната птица.

 

След миг денят ще се взриви.

Аз дишам ли? Или съм въздух?

Сирени вият отстрани.

В плача им раздробен ли хлътвам?

 

Не знам къде съм. И защо.

Кога дошъл съм.  Откъде съм.

В зениците ми сви гнездо

невидим дух. И ме обсеби.

 

Плени ме с тъничка игла,

но с нея ще разкъсам здрача,

ще срина жълтата мъгла.

Защото мама тихо плаче.

 

 

 

Стихотворението е отличено с първа награда в проведения конкурс "Изкуство против дрогата"

https://www.burgas.bg/bg/novini/chitalishte-lyuben-karavelov-1940-burgas-obyavi-nagradenite-uchastnitsi-v-h-mezhdunaroden-literaturen-konkurs-izkustvo-protiv-drogata?fbclid=IwAR0vykjI05zou6SM2CeY0ULqTwQoHzGneI9Kx_qEdjiJNtAamsR445qtBoA

© Слави Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??