Роби (Роберт)
511 3486
21 ene 2018, 7:50  

Довиждане!...До някой друг живот!... 

  Poesía » Otra
532 5 10

( Предсмъртните размисли на едно прасе)

 

Тревожни дни настанаха в квартала,
белязани със дим и свински квик,
със миризма на кожа изгоряла,
на хора с ножове и с мрачен лик.

Съседското прасе така изпати -
на сутринта изви с предсмъртен глас...
То не, че бяхме близки, но - познати...
От ужас разтреперах се и аз!...

И депресирах се, попаднах в яма.
Стопанинът при мене тук дойде,
погледна ме, ей тъй - с тъга голяма
и никак не изглеждаше добре...

Почеса ме с ръката зад ушите,
въздъхна и задълго замълча.
Какво му е, поисках да го питам.
Прасе, нали съм - само изгрухтях...

Сега си спомних как ми се израдва
след бягството ми - уморен и слаб!
Не ме наложи с дръжката на брадва,
а ме изкъпа и ми даде хляб...

Изпълват ме предчувствия тревожни -
това е сигурно последна нощ.
Ще дойде утре рано оня с ножа -
живота да ми вземе - и добър, и лош...

Нагоре ще се възнесе душата,
не стигнала до свинската мечта,
ще ми транжират скоростно  месата
и ще ме варят,  пържат и пекат...

Ще ме излапат и поливат с вино -
червено като ярката ми кръв,
а в кочината друг ще бъде догодина,
навярно ще си мисли, че е пръв...

Пък мене много скоро ще забравят -
веднага след последния буркан.
Стопанинът ми само ще разправя
за мойто бягство, като е пиян...

Изпълни ролята си тука Гого.
Е, не изхраних цял човешки род!...
От мене - толкоз!...Повече не мога!...
Довиждане...до някой друг живот!...

      

(Из цикъла "Ако можеха да говорят")

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Марги, Наде, Стойчо, Веси, Меги, Таня, Пепи, Павлина, Влади и Райна, благодаря, че се отбихте при мен, четохте и коментирахте!...Леко перо ви желая!...
  • Уникално е да се вживееш в тази роля...най-точните думи си намерил!
  • Тъжно.
  • Замъглиха ми се очите, Роби! Горкото!... Колко съм се вълнувала, докато четях "Ако можеха да говорят"... Спомням си края на една година ( бях много малка), на село... случайно чух, че на другия ден ще идват да колят прасето... и започнах с моите въпроси" Ама защо? ", " Защо трябва да го убиват? ", " Не може ли да го оставим да си живее? " и т. н. и ми казаха, че така се правело преди всяка нова година и за това се гледа. Много се натъжих и същия ден доста поседях при него и го галех и чешех зад ушите, а то ме гледаше със сините си очи и тихичко грухтеше от удоволствие.. . На другия ден ни изпратиха, с кака, у комшиите, но когато чух квиченето - разбрах... Много плаках и не ядох... Все виждах сините му очички... Много ме разчувства!
  • Поезия - хорър си написал.
  • И на мен ми стана мъчно за горкото прасе... Поздравления за майсторството, Роби!
  • Горките прасенца! Но ти, Роби, така умело си се превъплатил в ролята и така изкустно си прсъздал размислите им, че на нас не ни остава нищо друго освен да повярваме и да им съчустваме! Поздрави, приятелю! Жесток си!
  • Нещастно звено от хранителната верига...Хранят го: докато някой ден един палач с нож пристига! И никой не тъжи за него вече.Я гледай, що народ е радостен на смъртната му вечер!😄
  • Провокираш размисли, Роби. На съм вегетарианка и не се упреквам за това, но да нося кожено палто, да ям дивеч, да отгедам животно и да го убия- това не мога.
  • Почувствах се много виновна! И ми се доплака. Това е много тревожна тема за мен. Аз ям месо. Но убийството на животни, било за храна, било за кеф, за трофеи ме наранява жестоко. Това ако не е шизофрения, здраве му кажи! Ама, не мога без месо! Гладна съм! Мразя се!
Propuestas
: ??:??