Довиждане!...До някой друг живот!...
( Предсмъртните размисли на едно прасе)
Тревожни дни настанаха в квартала,
белязани със дим и свински квик,
със миризма на кожа изгоряла,
на хора с ножове и с мрачен лик.
Съседското прасе така изпати -
на сутринта изви с предсмъртен глас...
То не, че бяхме близки, но - познати...
От ужас разтреперах се и аз!...
И депресирах се, попаднах в яма.
Стопанинът при мене тук дойде,
погледна ме, ей тъй - с тъга голяма
и никак не изглеждаше добре...
Почеса ме с ръката зад ушите,
въздъхна и задълго замълча.
Какво му е, поисках да го питам.
Прасе, нали съм - само изгрухтях...
Сега си спомних как ми се израдва
след бягството ми - уморен и слаб!
Не ме наложи с дръжката на брадва,
а ме изкъпа и ми даде хляб...
Изпълват ме предчувствия тревожни -
това е сигурно последна нощ.
Ще дойде утре рано оня с ножа -
живота да ми вземе - и добър, и лош...
Нагоре ще се възнесе душата,
не стигнала до свинската мечта,
ще ми транжират скоростно месата
и ще ме варят, пържат и пекат...
Ще ме излапат и поливат с вино -
червено като ярката ми кръв,
а в кочината друг ще бъде догодина,
навярно ще си мисли, че е пръв...
Пък мене много скоро ще забравят -
веднага след последния буркан.
Стопанинът ми само ще разправя
за мойто бягство, като е пиян...
Изпълни ролята си тука Гого.
Е, не изхраних цял човешки род!...
От мене - толкоз!...Повече не мога!...
Довиждане...до някой друг живот!...
(Из цикъла "Ако можеха да говорят")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
