И завесите паднаха,
представлението свърши.
За пореден път актьорите
отиват си вкъщи.

И театърът празен е,
а седалките – пусти,
само спомен останал е
да играе ролите чужди.

А на сцената тихо е,
някак прашен е пода.
Сякаш всичко заспало е
в сладък сън след умора.

Само в ъгъла, в тъмния
нещо там заблещука.
Глухи, безмълвни стенания
от мрака безкраен се чуха.

Някой мъката давеше,
сам, без другар, без опора.
Капчица вяра му трябваше
във света ни, изпълнен със злоба.

И във въздуха леден от залата
ароматът на ужас се носеше.
В сянката черна, зад сцената
нещо безплътно умираше.

И завесите паднаха,
представлението свърши,
a със него загинаха
последните светли надежди…