18.09.2009 г., 23:08

Последната пиеса

561 0 0

И завесите паднаха,
представлението свърши.
За пореден път актьорите
отиват си вкъщи.

 

И театърът празен е,
а седалките – пусти,
само спомен останал е
да играе ролите чужди.

 

А на сцената тихо е,
някак прашен е пода.
Сякаш всичко заспало е
в сладък сън след умора.

 

Само в ъгъла, в тъмния
нещо там заблещука.
Глухи, безмълвни стенания
от мрака безкраен се чуха.

 

Някой мъката давеше,
сам, без другар, без опора.
Капчица вяра му трябваше
във света ни, изпълнен със злоба.

 

И във въздуха леден от залата
ароматът на ужас се носеше.
В сянката черна, зад сцената
нещо безплътно умираше.

 

И завесите паднаха,
представлението свърши,
a със него загинаха
последните светли надежди…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...