18 сент. 2009 г., 23:08

Последната пиеса

565 0 0

И завесите паднаха,
представлението свърши.
За пореден път актьорите
отиват си вкъщи.

 

И театърът празен е,
а седалките – пусти,
само спомен останал е
да играе ролите чужди.

 

А на сцената тихо е,
някак прашен е пода.
Сякаш всичко заспало е
в сладък сън след умора.

 

Само в ъгъла, в тъмния
нещо там заблещука.
Глухи, безмълвни стенания
от мрака безкраен се чуха.

 

Някой мъката давеше,
сам, без другар, без опора.
Капчица вяра му трябваше
във света ни, изпълнен със злоба.

 

И във въздуха леден от залата
ароматът на ужас се носеше.
В сянката черна, зад сцената
нещо безплътно умираше.

 

И завесите паднаха,
представлението свърши,
a със него загинаха
последните светли надежди…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...