16 sept 2013, 10:28
Последната похвала
Представих си, как някой ден,
как някой - без да ми е фен,
на гробищата, сред море
от паметници,
ще се спре
пред гроба ми и ще засрича:
"Ан-гар ...
Той бе-ше най-добър
във поетичното изкуство."
А червейчетата ще кажат:
- Да, и месото му бе вкусно!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Дали, защото бе с поезия захранен
или заради неподправения чар,
но червейчетата щом го изяли,
зарецитирали куплетчетата на Ангар....
Поздрави от мен за това, че ме накара да се усмихна на творба с такава тематика! -
Този философски червей всички ще довърши, ама това си е дяволска работа. Ти гледай нагоре...
-
Ангар,хич да не ти пука какво ще кажат тъпите ти червеи.Чуй ме,аз какво ще ти кажа и то много сериозно.Тялото само ти е инструмента,чрез който възприемаш света и преживяваш.Твоята същност е духовна и вечна,ама трябва и вяра,а не бабини деветинини.Привет приятелю!Като весела закачка го приемам.
-
Черничък хумор,а?
И ме връхлетя римната двойка поет-котлет... -
Ангар, хубаво е човек когато разбере ,че е смъртен.Тогава каца на земята.Това ако разберат ония богопомазаните в парламента,България ще стане Швейцария.
-
Мхммм
-
Тъжно, но като не могат да четат, червейчетата гладни ли да останат?
-
Философско е! Хареса ми!
-
Привет, Дениска!
Не си ти фен на мен,
но аз на теб съм фен!
А в рая кой какъвто иска става -
там всички са мъже,
жена там не остава.
Твоите червейчета ще рецитират, защото ти си истински поет, Райсън; а аз само се смятам а такъв.
Такъв е краят, Таня. "Това, че сме венецът на твореца, то си е само наша хипотеза -за червеите не сме нещо повече, освен храна за тяхната трапеза".
Но тук това е казано не със страх и ужас, а с присмех. Затова не мисля стихчето си за противно. -
Оооо! Живей тук и сeга! Не искам да чета такива неща!
Но, естествен край, дано е след сто години! -
Моите червейчета пък ще излизат да рецитират)))
-
И докато сричам твойто име (а не съм ти фен),
ти да надзърнеш из пръстта ухилен - Йорик същ:
""Two beer or not two beer?" (... носиш ли сега за мен),
че в Рая дават само мляко с мед - пък аз съм мъж!"
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Чудесна рима те е връхлетяла, Алина - много е оригинална! Яндов, прав си -човек отвреме-навреме трябва да си припомня че е смъртен, като посети или болница, или гробищата. Загора, а може би тялото ни е по-безсмъртно от душата - доколкото материята е несътворима и неунищожима; докато душата,мозъкът ни - нашата вселена,се разлетява и изчезва безследно (като остава само написаното, разбира се). А на тебе Кери, специални благодарности за чаровния коментар!