16 sept 2013, 10:28

Последната похвала

732 0 13

 

Представих си, как някой ден,
как някой - без да ми е фен,
на гробищата, сред море
от паметници,
ще се спре
пред гроба ми и ще засрича:

"Ан-гар ...
Той бе-ше най-добър
във поетичното изкуство."

А червейчетата ще кажат:
- Да, и месото му бе вкусно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за прочита и отзивите - Санвали, Силвия, Краси, Яндов, Алина, Диана, Радко и Кери!
    Чудесна рима те е връхлетяла, Алина - много е оригинална! Яндов, прав си -човек отвреме-навреме трябва да си припомня че е смъртен, като посети или болница, или гробищата. Загора, а може би тялото ни е по-безсмъртно от душата - доколкото материята е несътворима и неунищожима; докато душата,мозъкът ни - нашата вселена,се разлетява и изчезва безследно (като остава само написаното, разбира се). А на тебе Кери, специални благодарности за чаровния коментар!
  • Дали, защото бе с поезия захранен
    или заради неподправения чар,
    но червейчетата щом го изяли,
    зарецитирали куплетчетата на Ангар....
    Поздрави от мен за това, че ме накара да се усмихна на творба с такава тематика!
  • Този философски червей всички ще довърши, ама това си е дяволска работа. Ти гледай нагоре...
  • Ангар,хич да не ти пука какво ще кажат тъпите ти червеи.Чуй ме,аз какво ще ти кажа и то много сериозно.Тялото само ти е инструмента,чрез който възприемаш света и преживяваш.Твоята същност е духовна и вечна,ама трябва и вяра,а не бабини деветинини.Привет приятелю!Като весела закачка го приемам.
  • Черничък хумор,а?
    И ме връхлетя римната двойка поет-котлет...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....