16.09.2013 г., 10:28

Последната похвала

734 0 13

 

Представих си, как някой ден,
как някой - без да ми е фен,
на гробищата, сред море
от паметници,
ще се спре
пред гроба ми и ще засрича:

"Ан-гар ...
Той бе-ше най-добър
във поетичното изкуство."

А червейчетата ще кажат:
- Да, и месото му бе вкусно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за прочита и отзивите - Санвали, Силвия, Краси, Яндов, Алина, Диана, Радко и Кери!
    Чудесна рима те е връхлетяла, Алина - много е оригинална! Яндов, прав си -човек отвреме-навреме трябва да си припомня че е смъртен, като посети или болница, или гробищата. Загора, а може би тялото ни е по-безсмъртно от душата - доколкото материята е несътворима и неунищожима; докато душата,мозъкът ни - нашата вселена,се разлетява и изчезва безследно (като остава само написаното, разбира се). А на тебе Кери, специални благодарности за чаровния коментар!
  • Дали, защото бе с поезия захранен
    или заради неподправения чар,
    но червейчетата щом го изяли,
    зарецитирали куплетчетата на Ангар....
    Поздрави от мен за това, че ме накара да се усмихна на творба с такава тематика!
  • Този философски червей всички ще довърши, ама това си е дяволска работа. Ти гледай нагоре...
  • Ангар,хич да не ти пука какво ще кажат тъпите ти червеи.Чуй ме,аз какво ще ти кажа и то много сериозно.Тялото само ти е инструмента,чрез който възприемаш света и преживяваш.Твоята същност е духовна и вечна,ама трябва и вяра,а не бабини деветинини.Привет приятелю!Като весела закачка го приемам.
  • Черничък хумор,а?
    И ме връхлетя римната двойка поет-котлет...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...