Sep 16, 2013, 10:28 AM

Последната похвала

735 0 13

 

Представих си, как някой ден,
как някой - без да ми е фен,
на гробищата, сред море
от паметници,
ще се спре
пред гроба ми и ще засрича:

"Ан-гар ...
Той бе-ше най-добър
във поетичното изкуство."

А червейчетата ще кажат:
- Да, и месото му бе вкусно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за прочита и отзивите - Санвали, Силвия, Краси, Яндов, Алина, Диана, Радко и Кери!
    Чудесна рима те е връхлетяла, Алина - много е оригинална! Яндов, прав си -човек отвреме-навреме трябва да си припомня че е смъртен, като посети или болница, или гробищата. Загора, а може би тялото ни е по-безсмъртно от душата - доколкото материята е несътворима и неунищожима; докато душата,мозъкът ни - нашата вселена,се разлетява и изчезва безследно (като остава само написаното, разбира се). А на тебе Кери, специални благодарности за чаровния коментар!
  • Дали, защото бе с поезия захранен
    или заради неподправения чар,
    но червейчетата щом го изяли,
    зарецитирали куплетчетата на Ангар....
    Поздрави от мен за това, че ме накара да се усмихна на творба с такава тематика!
  • Този философски червей всички ще довърши, ама това си е дяволска работа. Ти гледай нагоре...
  • Ангар,хич да не ти пука какво ще кажат тъпите ти червеи.Чуй ме,аз какво ще ти кажа и то много сериозно.Тялото само ти е инструмента,чрез който възприемаш света и преживяваш.Твоята същност е духовна и вечна,ама трябва и вяра,а не бабини деветинини.Привет приятелю!Като весела закачка го приемам.
  • Черничък хумор,а?
    И ме връхлетя римната двойка поет-котлет...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...