Последната секунда

29 oct 2007, 16:39

Poesía

1110 0 5

Толкова цветове, сякаш очи
шарещи наоколо без покой,
сякаш хиляди тъмни сълзи
молещи "Не тръгвай! Постой!"

Молят ме, умоляват се те
и капят без милост в мен,
а аз чакам болката да спре,
да се освободя от този плен!

А светът ми - глобус стъклен,
от трусове любовни се тресе,
умът ми с мисли препълнен,
сам мислите не може да си събере.

Надеждите ми - кораб тежък, пълен,
замина и дори не ме изчака,
счупи се с него светът ми стъклен
и последната секунда изтрака...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Незабравима (Кремена Стоева)

2007-10-29T21:39:47+02:00

"умът ми с мисли препълнен,
сам мислите не може да си събере."

Мисля, че може да се поработи върху този цитат!
Поздрав!
Довереница (Дочка Василева)

2007-10-29T21:37:10+02:00

"Надеждите ми - кораб тежък, пълен,
замина и дори не ме изчака,
счупи се с него светът ми стъклен
и последната секунда изтрака..."

И пусто е пристанището пак,
без кораба отплувал в полумрака.
Помръкнал в отчаяние е фарът,
замръкнал ,непосрещнал,недочакал...

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-10-29T17:50:01+02:00

Поздравления за хубавия стих!
^l^ (Нежното Ласо)

2007-10-29T17:35:54+02:00

Харесва ми!
malinka_loves_miro (Петя Боянова)

2007-10-29T16:41:23+02:00

Много тъжен и силен стих ,поздравления !