29 окт. 2007 г., 16:39

Последната секунда 

  Поэзия
1228 0 5

Толкова цветове, сякаш очи
шарещи наоколо без покой,
сякаш хиляди тъмни сълзи
молещи "Не тръгвай! Постой!"


Молят ме, умоляват се те
и капят без милост в мен,
а аз чакам болката да спре,
да се освободя от този плен!


А светът ми - глобус стъклен,
от трусове любовни се тресе,
умът ми с мисли препълнен,
сам мислите не може да си събере.


Надеждите ми - кораб тежък, пълен,
замина и дори не ме изчака,
счупи се с него светът ми стъклен
и последната секунда изтрака...


© Няма значение Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "умът ми с мисли препълнен,
    сам мислите не може да си събере."

    Мисля, че може да се поработи върху този цитат!
    Поздрав!
  • "Надеждите ми - кораб тежък, пълен,
    замина и дори не ме изчака,
    счупи се с него светът ми стъклен
    и последната секунда изтрака..."

    И пусто е пристанището пак,
    без кораба отплувал в полумрака.
    Помръкнал в отчаяние е фарът,
    замръкнал ,непосрещнал,недочакал...

    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

  • Поздравления за хубавия стих!
  • Харесва ми!
  • Много тъжен и силен стих ,поздравления !
Предложения
: ??:??