Последната секунда
Толкова цветове, сякаш очи
шарещи наоколо без покой,
сякаш хиляди тъмни сълзи
молещи "Не тръгвай! Постой!"
Молят ме, умоляват се те
и капят без милост в мен,
а аз чакам болката да спре,
да се освободя от този плен!
А светът ми - глобус стъклен,
от трусове любовни се тресе,
умът ми с мисли препълнен,
сам мислите не може да си събере.
Надеждите ми - кораб тежък, пълен,
замина и дори не ме изчака,
счупи се с него светът ми стъклен
и последната секунда изтрака...
© Няма значение All rights reserved.
