melian4eto (Деси)
77 16
4 mar 2014, 21:46

Последната звезда 

  Poesía » Filosófica
467 0 5

Погледна към небето от коприна.
В очите ти живееха звезди.
Те падаха с листата всяка зима,
удавени в прегръдка на сълзи.

Проблясваха за миг на тротоара,
изпращаха предсмъртния си зов.
Всяка беше тъй безкрайно стара
и тъй безкрайно пълна... със любов.

Те чакаха светът да ги намери,
един далечен странник да се спре
и в блясъка им бавно да отмери
пулса на забравено сърце.

Преди дъжда за миг да ги измие.
Преди да станат рожби на праха.
Преди следите някой да изтрие.
Спасих една... последната звезда.

© Деси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??