Последната звезда
Погледна към небето от коприна.
В очите ти живееха звезди.
Те падаха с листата всяка зима,
удавени в прегръдка на сълзи.
Проблясваха за миг на тротоара,
изпращаха предсмъртния си зов.
Всяка беше тъй безкрайно стара
и тъй безкрайно пълна... със любов.
Те чакаха светът да ги намери,
един далечен странник да се спре
и в блясъка им бавно да отмери
пулса на забравено сърце.
Преди дъжда за миг да ги измие.
Преди да станат рожби на праха.
Преди следите някой да изтрие.
Спасих една... последната звезда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Все права защищены
