18 nov 2020, 7:37

Последни 

  Poesía » De amor
416 1 1

Да счупим часовниците и не виним времето
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност.
Как да разбере чувството? То е друга планета.
Ти остани, не я следвай! Разтвори се в ръцете ми...
Времето не е виновно, че един за друг сме последни.

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??