Последни
Да счупим часовниците и не виним времето
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност.
Как да разбере чувството? То е друга планета.
Ти остани, не я следвай! Разтвори се в ръцете ми...
Времето не е виновно, че един за друг сме последни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
