nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
18.11.2020 г., 7:37 ч.

Последни 

  Поезия » Любовна
354 1 1

Да счупим часовниците и не виним времето
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност.
Как да разбере чувството? То е друга планета.
Ти остани, не я следвай! Разтвори се в ръцете ми...
Времето не е виновно, че един за друг сме последни.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??